КАК ДА ИЗБЕРЕМ ПСИХОТЕРАПЕВТ?

Автор – Диляна Дилкова

Поводът за появата на този материал са редица случаи, в които познати и пациенти, в опита си да намерят разрешение на своето психично страдание в психотерапията, се оказват в крайна сметка разочаровани, още по-объркани или въвлечени във взаимоотношение, което усещат като непродуктивно. Сред изобилието от подходи и психотерпевти, ориентацията се оказва трудна, включително поради факта, че всеки е воден в търсенето си от собственото си желание, което може да варира в диапазона между тръпката да опита нещо ново и забавно и нуждата да потърси дълбоко в себе си причината за тежък, непреодолим житейски проблем.

Изложената тук позиция има за цел както да повдигне леко завесата на това, което се случва в психотерапевтичния кабинет (а и на това, което не би трябвало да се случва), така и да насочи вниманието на читателя в търсене към идеята, че каквато и психотерапия и терапевт да избере, от първостепенна важност е терапевтичното взаимоотношение да се гради на основата на етиката.

Според формулировката на Зигмунд Фройд от началото на миналия век, целта на психоанализата е да възвърне на индивида способността да обича и да работи. Психотерапията, колкото и да е успешна, няма да ни направи свръх-хора. Нито ще промени нещо в обкръжението ни, като дразнещите навици на партньора ни или пък това, че „всички мъже са еднакви“, след като ги опознаем. „Работата“, която се извършва в психоналитичната терапия от пациент и терапевт, е свързана с достигането до причините за това как преживяваме света и хората около себе си, какви са истинските ни желания (тези на субекта в нас, а не онези, които са наложени отвън) – един дълъг процес на преодоляване на задръжки и съпротиви, трупани още от детството.

А какво общо има всичко това с темата за избора? И как да разберем дали терапевтът, при когото сме отишли на първа среща, ще успее да ни преведе успешно през лабиринтите на психичното?

• Психотерапията не е специалност, която се изучава в университет. Всеки психотерапевт се е обучавал години наред в рамките на дадена психотерапевтична школа, където е посещавал теоретични семинари, преминал е през лична психоанализа (или психотерапия за личен опит), работил е с пациенти/ клиенти под супервизия и принадлежи към професионална асоциация, в която продължава активно да обогатява и надгражда знанията си. Можете да се информирате за професионалната принадлежност на терапевта предварително или да зададете този въпрос по време на първата ви среща.
• След като изложите проблема, който Ви води в кабинета на терапевта, той/ тя ще Ви обясни какви са условията, при които може да протече психотерапията. Това е т.нар. „рамка“, която включва метода на работа и съответните му изисквания (психоаналитична терапия или друг вид психотерапия), продължителността на сесията, броя посещения седмично, цената и др.
• Сред различните психотерапевтични школи, психоаналитичната е тази, която работи на най-дълбинното ниво на психичното – пациентът е приканен да потърси в своето несъзнавано мисли, чувства, преживявания, които са определящи за неговото поведение и живот. Този процес през по-голямата част от времето никак не е забавен, тъй като изисква да насочим вниманието си към въпроси, за които обичайно избягваме или ни е неприятно да мислим. Успешната, автентична психотерапия не протича под формата на приятни разговори и напътствия – това не е приятелско общуване, а различно взаимоотношение, в което психотерапевтът Ви осигурява пространство, в което да разгърнете най-интимните си тревоги, страхове, желания, без да бъдете критикувани, окуражавани или съдени.
• Срокът на терапията може да варира в много широк диапазон в зависимост от вида психотерапия – най-кратки срокове ще Ви обещаят последователите на т.нар. краткосрочна психотерапия – в рамките на няколко срещи. Психоаналитично ориентираният терапевт, от друга страна, няма да Ви даде конкретен отговор на този въпрос – срокът зависи от Вашия собствен ход, от упоритостта на съпротивите, с които ще се сблъскате, от Вашата ангажираност в процеса. Виждате, че тук съпоставяме различни нива на работа – за няколко сесии Вие не бихте могли да достигнете до несъзнаваните причини за своите чувства и поведение – в краткосрочните терапии работата ще се състои в това да се „пре-програмирате“ да действате по начин, различен от досегашния. Вероятно ще откриете нещо ново за себе си, ще поставите някои въпроси. Ако търсите траен ефект и промяна, обаче, подгответе се за по-продължителна и задълбочена работа.
• За съжаление, в България психотерапията все още не е намерила мястото си сред клиничните пътеки, финансирани от НЗОК, каквато е европейската практика. Когато взимате решение за избор на терапевт, припомнете си максимата, че най-добрите психотерапевти не са задължително най-скъпите. Нито тези с най-лъскавите кабинети. Договорете с терапевта цена, която ще имате възможност да заплащате за продължителен период от време, за да не се налага да прекъснете терапията преждевременно поради финансови затруднения.

И няколко НЕ-та, или сигнали, които би трябвало да Ви накарат да премислите още веднъж избора си:

• Не се доверявайте на терапевт, който през цялото време Ви съветва как да постъпите в една или друга ситуация – това, което би трябвало да потърсите в психотерапията, не е (нова) зависимост – този път от терапевта, от чието одобрение ще се нуждаете оттук нататък всеки път, когато трябва да предприемете някакво важно действие или да вземете решение. Психотерапията цели да освободи субекта у Вас, а не да смени един господар (вътрешния Ви Свръхаз, основен източник на чувството за вина) с друг – терапевта. Истинското изпитание в психотерапията, а и в живота, е да достигнем до момента, в който сме готови да понесем последствията от своя избор – и изборите, които правим, да са наистина наши и осъзнати. Задачата на психотерапевта е да ни осигури пространство, в което да можем да формираме такива избори.
• Думите „трябва“ или „не трябва“ не са част от речника на психотерапията – те препращат автоматично към морално отсъждане, от което психотерапевтът трябва да се въздържа – в противен случай той/ тя заемат мястото на родителите ни от детството, които задават критериите за това какво е редно или не е редно да вършим. Съответно – предизвикват чувства на вина.
• Човекът, който трябва да говори в психотерапията, сте Вие – важни са Вашите усещания, чувства, асоциации, преживявания. Не е допустимо терапевтът да прави препратки към собствения си живот или към ситуации и проблеми, които е преживял и смята за сходни на Вашите. Това може да бъде част от общуването Ви с Вашите приятели, но не и от една психотерапия. Терапевтът е там, за да Ви слуша, без да проектира (пренася) собствените си мисли и чувства върху Вас – за да е способен да го прави, той е преминал през дълго обучение и лична психотерапия – той може да Ви насочва и да Ви помага да направите някои връзки между актуални събития и такива от миналото Ви, без да заема позиция или да изказва мнение дали сте постъпили добре или зле.
• Интерпретацията е една от най-важните интервенции в психотерапевтичния процес – вербализиране от страна на терапевта на неговото разбиране за смисъла на (словесния) „материал“, даден от пациента – целта е пациентът да осъзнае даден аспект на своето мислене (чувство, фантазия, задръжка и др.). Интерпретацията НЕ Е поставяне на диагноза. Подхождайте с критичност към терапевт, който, понякога още от първата среща, започва да Ви обяснява „какво Ви е“ – свръх-протективен родител сте, липсва Ви сигурност в живота, имате натрапливости или пък социална фобия. Тези констатации, дори и да са верни, не Ви вършат никаква работа. Не повече от тест, който бихте попълнили в списание. Съществените въпроси тук са други и в тях липсва професионален жаргон: какви са Вашите лични причини да постъпвате по един или друг начин; защо, след като извършите определено действие, се чувствате виновни; какво Ви кара да правите неща, които всъщност не са Ви приятни; как се случва така, че повтаряте едни и същи грешки, защо изборът Ви на любовен обект неизменно се оказва провал?
• Ако сте се адресирали към психотерапевт заедно с партньора си, а след срещата с терапевта сте взели решение, че ще ходите на индивидуална психотерапия, а не в двойка – не е редно с партньора Ви да посещавате един и същи психотерапевт. От една страна, това затруднява работата на терапевта, който, освен от Вас, получава информация за живота Ви и от Вашия партньор – това не са сведения, които биха подпомогнали терапията, дори напротив. От друга страна, възможно е, без съзнателно да си давате сметка за това, в определен момент от терапията да се окаже, че използвате терапевта като проводник на послания от Вас към партньора Ви, което води до изкривяване на терапевтичния процес и до отдалечаване от основната му цел – да изследвате собственото си психично.
• Не е редно да се виждате с психотерапевта си извън рамките на сесиите – задълбочаването на контактите ви и преминаването им в лични, приятелски взаимоотношения компрометира терапевтичната работа. Чувствата на привързаност и дори любов, които е възможно да изпитате към него/ нея, са обичайни (като част от т.нар. трансфер) и подпомагат работата, доколкото психотерапевтът НЕ отговаря на тях. В противен случай, това би било тежко нарушение на професионалната етика.
• Не се подлъгвайте по психотерапии, проповядващи „позитивно мислене“ – позитивното мислене на всяка цена и във всяка ситуация в действителност се заплаща с цената на отричането на проблемите и тяхното изместване, респективно – към формирането на симптоми (напр. телесни неразположения).